Как един предприемач прегази правосъдието, за да разчисти пътя си

 

Как един бизнесмен прегази правораздаването, с цел да разчисти пътя си към безпроблемното строителство в София

През 2018 година цяла България гледаше втрещено по какъв начин кметицата на столичния регион „ Младост “ Десислава Иванчева беше задържана показно на „ Графа “, пред погледите на минувачи и с белязани банкноти, изложени като в някаква евтина продукция. А в центъра на тази акция – предприемачът Александър Ваклин.

Случаят бе показан като образец за битка с корупцията. Но истината зад паравана на прокуратурата и медиите, които комфортно рецитираха едностранчивия разказ, наподобява напълно друга.

Александър Ваклин – „ сигналист “ или режисьор?

Ваклин подаде сигнал, че му бил пожелан рушвет от 250 000 евро, с цел да бъде придвижен негов строителен план в „ Младост “ – регионът, в който Иванчева беше определена с голямо публично неодобрение против презастрояването. Тя обществено се противопоставяше на ползите на строителните бизнесмени и точно това я направи зложелател на бизнеси като тези на Ваклин.

По „ съвпадане “ Ваклин е един от главните вложители с ползи в региона. Проектите му срещаха съществени усложнения при Иванчева, а тя – с безкористен и самостоятелен жанр на ръководство – не допускаше „ сделки под масата “.

Затова ли бе нужно да бъде отстранена?

Натопяването като инструмент на бизнеса

Делото против Иванчева се базира най-вече на показанията на Ваклин и на засекретени записи, за които по този начин и не стана ясно дали не са били манипулирани. Фактите остават мътни, доказателствата – съмнителни, а методите – познати от предишното: арест с показност, медиен линч, липса на действителна отбрана в правосъдната зала.

Не се ли трансформира Ваклин в новия знак на модела „ обвиняваш, с цел да си разчистиш пътя “?

След осъждането на Иванчева, плановете му повече не срещат същото противодействие. Той даже се изявява в медиите като „ герой против корупцията “ – цинично звучи, когато точно той влиза в ролята на честен коректив, а в това време публичното подозрение пораства.

Иванчева – неуместната кметица в пандиза, майката без дете

Днес Десислава Иванчева излежава присъда, която мнозина адвокати намират за несъразмерна. Тя бе един от дребното гласове, които споделиха „ не “ на бетона и „ не “ на обръчите от компании, които трансформират София в бетонна джунгла. Сега тя е лишена от независимост, а детето ѝ – от майка. Не е ли това прекомерна цена за човек, чиято „ виновност “ може би се състои единствено в това, че отхвърли да мълчи?

Въпросите, които остават

Кой има интерес Иванчева да бъде отстранена?

Защо думата на Ваклин тежи повече от тази на очевидци, които слагат под въпрос цялата процедура?

Защо институциите пазят сигналоподателя по този начин енергично, в случай че точно той има пряк интерес от изхода?

Докато Десислава Иванчева е зад решетките, Ваклин умерено уголемява империята си. Това ли е правораздаването? Това ли е битката с корупцията?

Историята може и да е завършила за прокуратурата. Но за обществото – занапред стартира.